„Той се намира на едно възвишение в непосредствена близост до центъра на града и градския площад, като от площадката под статуята на Ботев се разкрива прекрасна гледка към целия град. Проектът за този комплекс е дело на проф. Димитър Даскалов в колектив с арх. Иван Николов и Лъчезар Даскалов и е реализиран през 1986 година. Мемориалът се състои от фигура на Христо Ботев в цял ръст, изработена от гранит. Фигурата на поета е висока 14,4 метра, а заедно с пластичния пиедестал, също изпълнен от гранит, височината достига внушителните 25 метра. В близост до основната статуя е разположена композицията „200 пушки” в знак на почит към всички участници в Ботевата чета. В подстъпите към паметника на Ботев е разположен релеф на български лъв с размер 3,2 метра, който също е изсечен от гранит, и който значително подсилва патриотичното внушение на мемориала. Погледнат от площада или от брега на реката паметникът на поета в цял ръст, подобно на този на Бенковски в Копривщица, създава усещането за Ботев като пазител на родния си град, един великан, който винаги ще бъде на пост.
За жалост комунистическите ръководители са се опитали да опорочат паметника на великия българин, като близо до него са разположили още една композиционна група, която се нарича „Три епохи” и се състои от 3 мъжки фигури, като над всяка фигура е изписана една година: „1876”, „1923” и „1944”. Ако за първата година можем да се съгласим напълно, не така стоят нещата с другите две, които могат да бъдат определени за едни от най-трагичните за българския народ и за нашата държава през ХХ век. През 1923 година комунистите създават предпоставки за гражданска война в България, а през 1944 година съветската армия налага ново управление в България, негативните последици от което се усещат и до днес”. – Антоан Тонев
Източник: Monuments.bg
