История на дантелата в България

Предполага се, че първите образци на совалкови дантели в Калофер са донесени от Западна Европа в края на ХІХ век, когато започва видимо европеизиране на българските градове. За начало на калоферската традиция в плетенето на совалкова дантела се приема откриването през 1910 г. на единственото в България специализирано училище за совалкова дантела „Трудолюбие”.[1] „То е с двугодишен курс на обучение и се издържа от Калоферското общинско управление, Калоферската дружба в София и Женското дружество “Просвещение” в града. По-късно ръководството му е поверено на граждански комитет. В това училище са получили знания и професионални умения в създаването и изработването на совалков тип дантела около 1 800 жени и момичета.“[2]

Идеята за създаването на училището за дантели в Калофер е на видния калоферец Минко Фетваджиев. Разтревожен от западането на родния си град след опожаряването му по време на Руско-турската война от 1877–1878 г., през 1902 г. той издава книгата „Поминъка на градеца Калофер и мнение за подобряването му в бъдеще”, в която наред с другите предложения насочва вниманието и към поминък за жените. [1]
В периода 1906-1913 г. по препоръка на Министерството на просвещението в държавното рисувално училище в София се организират безплатни двугодишни курсове за учителки по везба и дантели. През 1909 г. плетене на совалкова дантела учи, изпратената от Калофер, Донка Шипкова. След завършване на обучението си тя става първата учителка в училището за дантели в Калофер.[1]
„Още от самото начало Донка Шипкова започва да разработва модели, които се различават от европейските образци с характерното си българско звучене. Изцяло нейна е заслугата за създаване на устойчива стилистика на совалковата дантела в Калофер. За много кратък период Донка Шипкова изгражда школа, в която се плетат изделия, съпоставими по художествена стойност и качество с образци, изработвани в страни с вековни традиции в плетенето на совалкова дантела. В създадените от нея модели са използвани характерни за българската природа флорални мотиви – рози, лалета, карамфили, слънчогледи, житни класове, дъбови листа в много различни варианти. В калоферските дантели не се срещат образи на хора и животни. Впоследствие модели започват да създават и някои от най-добрите ученички в училището.“[1]
Създаването на устойчива стилистика на местната совалкова дантела и формирането на названието й като калоферска е изцяло заслуга на Донка Шипкова. Момичетата в училището и много жени извън него усвояват плетенето на дантела. Те продават изделията си в страната и чужбина. Така дантелиерството става характерен женски поминък за Калофер, който носи сравнително добри доходи през 20-те и 30-те години на ХХ в. Създадена е кооперация „Женски труд”, която да подпомага пласирането на дантелите.[3]
„Характерно за калоферската дантела е особеният ѝ композиционен строеж: светъл ажур, наречен „среда”, е обграден от плътни елементи и обратното – плътният център е обграден с рехави периферни части. Плътната част, изпълнена с цветни мотиви и малки елементи, а и различните ажурни части, се преплитат линеарно една с друга. Определената подредба на отделните елементи се постига като големите полета, изплетени с половин наметка „сито”, се свързват с по-малки декоративни полета, посредством ширити.”[4] „Преобладаващата част от моделите са симетрични, с ажурен център, около който са разположени мотивите, формиращи цялостната композиция на изделието. Центърът и участъците между основните мотиви са запълнени с разнообразни мрежи, които най-често са комбинация от синджири и листа. Рисунъкът на моделите се очертава с различни видове платна (гладко, различни видове ажурени, зигзагообразно) и сито, които в Калофер имат специфични наименования, запазили се и до днес. Характерно за калоферската дантела е, че тя е едноцветна. Плете се предимно с памучни конци в бяло и екрю. Изделията са основно за интериора – салфетки, покривки, тишлайфери, дантели за спално бельо. В облеклото намира по-малко приложение – платки, яки, маншети.“ [1]

„В развитието на калоферската дантела, както във всяко изкуство има периоди на разцвет и упадък. През месец август 1935 г. Дантелното училище е закрито и на негово място се открива нисше Земеделско училище. В новото училище се запазват само две паралелки, в които се изучава плетенето на калоферска дантела. След като и те са закрити, изработването на дантелите се пренася изцяло в домашни условия. Умението за създаване и плетене на дантелите се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка. Особено рязък е упадъкът на дантелното производство след Втората световна война, когато са скъсани всички връзки със западните пазари и това изкуство се третира като упадъчно явление.“ [2]
„Постепенно совалковата дантела излиза от мода, липсва търсене и вече не носи добри доходи, дантелиерството остава занимание само на най-ревностните майсторки. През 50-те и 60-те г., а също така и през 80-те г. на ХХ в., има опити за съхраняване на традицията чрез организиране на курсове за обучение, но резултатите от тях са твърде скромни. През 90-те г. на ХХ в. интересът към совалковата дантела започва да се възражда чрез публикации за начина на плетене на дантелата и модели за изработването й, чрез организирани курсове и изложби. Принос за популяризиране на совалковата дантела през последните години има създадената през февруари 2011 г. неформална група СедянкаТА. Чрез предаваното в свободна среда умение и удоволствието, което то носи, дантелиерите демонстрират възможностите за нетрадиционно приложение на старите техники за изработване на дантели. Работите на участниците в групата са съвременни интерпретации – бижута, пана и картини, реализирани със совалкова и шита дантела, фриволитé и др.“ [3]

От 2000 г., на 15 август в деня на големия християнски празник - Успение на Пресвета Богородица ежегодно се провежда Празник на калоферската дантела. „В първия празник взимат участие плетачки на совалкова дантела от цялата страна, а също и гости от Англия, Шотландия и Белгия. Към местното читалище е създаден “Златен фонд” на калоферската дантела, който набира своите експонати от дарения на местни жители и от участниците на Празника. Фондът наброява над 100 арх. единици и включва образци на калоферска дантела, модели и пособия, както и снимков материал и писмени документи. Така вече, не само в местния исторически музей “Христо Ботев” се съхраняват най-добрите образци от произведения на старите майсторки, но и традицията по събиране, изучаване и показване на дантело-производството няма да бъде прекъсната. Или поне така се надяват тогава инициаторите и организаторите на тези инициативи…“[5] „През последвалите години не се забелязва особена инициативност, тематично разрастване на изложбите, увеличаване на времетраенето или обогатяване на мероприятията за отбелязване на празника. В града все още няма музей за постоянно излагане на експонати, свързани с тази съществена част от историята на града.“[6]
Тази тъжна картина амбицира младия екип на Читалището да насочи търсенето си в посока представяне на калоферската дантела не само като нематериално културно наследство, но и възраждането ѝ като занаят и поминък. В основна цел се превръща желанието дантелата да бъде изведена от забвението на съвремието и да бъде тласната към нов период на възход, като освен съхранението ѝ за поколенията, се превърне отново в поминък за всеки, който желае да ѝ се посвети, виждайки в това единствената възможност за устойчиво развитие.

БЕЛЕЖКИ:
1) Величкова, Елг. Возникновение и развитие коклюшечного кружево в Болгарии. Традиционное прикладное искусство и образование:исторический опыт, современное состояние, перспективы развития, Материалы ХVII научно-практической конференции 2-3 ноября 2011г. Санкт-Петербург: Высшая школа народных искусств, 2012.
2) Николова, Ася Сб. Народни занаяти – минало, настояще, бъдеще, Етър, 2007 г.
3) Величкова, Елг. Българското начало – кой преподава, кой създава и използва совалковата дантела, електронен каталог „Кой създава и кой използва дантела“, София, 2019 г.
4) Опев, Васил „Калоферската дантела – вчера и днес”, сп. „Лада”, 1986 г.
5) Първанова, Антоанета; Колева, Елена „Творческий центр калоферского кружева. Вдохновения“, Традиционные художественные промыслы: наследие и ответственность молодежи, международный форум 5-6 декабря 2019г. Санкт-Петербург: Высшая школа народных искусств, 2020.
6) Писанчева, Бистра "Дантелата: културни технологии и социални практики“ дисертационен труд към Софийски Университет "Св. Климент Охридски" с научен ръководител доц. Н. Папучиев, 2020 г.
7) Радулова, Величка „Ръководство по калоферска дантела“ ИК „АТИНА ПАЛАДА“, 1994 г.
8) Златен фонд на калоферската дантела, архив на Народно читалище „Христо Ботев – 1869“ гр. Калофер